skip to main |
skip to sidebar
Всичко за мен
- ivahilator
- София, Bulgaria
- Няма неизпълнени мечти - има изоставени желания!
Изповедта на едно дете
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат много важни в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз научих, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в него.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на болен приятел и аз научих, че хората трябва да си помагат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат трябва да дават на нуждаещите се.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашия дом и за нас и разбрах, че трябва да се грижим за това, което имаме.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че винаги трябва да бъда отговорен според възможностите си.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че когато се чувстваш наранен не е страшно да си поплачеш.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш за мен и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат много важни в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз научих, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в него.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на болен приятел и аз научих, че хората трябва да си помагат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат трябва да дават на нуждаещите се.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашия дом и за нас и разбрах, че трябва да се грижим за това, което имаме.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че винаги трябва да бъда отговорен според възможностите си.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че когато се чувстваш наранен не е страшно да си поплачеш.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш за мен и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Балада за човека
Самичък в студената бяла гора
две нощи човекът се влече
и каза гората "Нима не разбра -
ранен си, отиваш си вече.
Умираш, далеч е отрядът сега
ни стряха, ни лек, ни пътека."
Но глух бе човекът съборен в снега
пълзеше, пълзеше човекът.
И каза гората "Смири се и спри
не ще се изтръгнеш от мене.
Виж бързият гълъб е паднал дори
до тебе с криле утрошени."
"Къде ще отидеш с такива нозе
крилата щом в мен са сковани."
И спря се човекът и гълъбът взе
и скри го до своите рани.
И гълъбът сбрал топлина от кръвта
под пазвата трепна полека.
Удари с криле и натам полетя,
където не стигна човекът!
Н. Вапцаров
две нощи човекът се влече
и каза гората "Нима не разбра -
ранен си, отиваш си вече.
Умираш, далеч е отрядът сега
ни стряха, ни лек, ни пътека."
Но глух бе човекът съборен в снега
пълзеше, пълзеше човекът.
И каза гората "Смири се и спри
не ще се изтръгнеш от мене.
Виж бързият гълъб е паднал дори
до тебе с криле утрошени."
"Къде ще отидеш с такива нозе
крилата щом в мен са сковани."
И спря се човекът и гълъбът взе
и скри го до своите рани.
И гълъбът сбрал топлина от кръвта
под пазвата трепна полека.
Удари с криле и натам полетя,
където не стигна човекът!
Н. Вапцаров
Любимите ми сайтове
| 0 | ||||||||||||||||||||
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар